Живот

Животът бавно отминава, отплава – лодка от брега. И само спомени назад остават, напред – дълбока самота. А край брега водите са лазурни, навътре – мрачни стават те. В неспирен…

Восъчни крила

Защо се влюбих в теб? – Не зная. Не мога да си обясня. Ти ме научи да мечтая, накара ме да полетя. И в мечтите си политнах далеч от хорската…

Самотната скала

Изп. Маргарита Хранова Една скала – самотна сред морето, събудена във утринна мъгла, стои далече от брега сама, снага опряла във небето. И чака лъч от синевата да я целуне…

Не си отивай, любов!

През ада на раздялата преминах, във който чувствата в тъга умират, във който прати ме съдба нерада душа самотна скърби да раздират, да вехне като цвете без вода, злочеста да…

Мечти край морето

Когато в звездна вечер край морето от безпътица на кръстопът останеш, тръгни по лунната пътека надалеко и влюбен в утрото ще спреш… Мечтите на брега са безкрайни – без граници,…

Налей ми вино!

Повей ти, ветре бързоноги из сребърния небосвод сред облаците лекокрили – ти сам да не пребродиш брод, а те със теб да бродят бели… Запей, щурче, в тъга запей скрито…

Видение

В душата ми е тихо и пустинно – притихнала гора в безмълвен мрак. И в тишината на видение невинно видях жена, коя бе – не разбрах. Изваяна във свойто съвършенство,…

Ветре, ветре…

Откъде ли идваш, накъде отиваш – през морета бурни, снежни планини? И навяваш скърби, спомени, надежди… на бурите се радваш, в слънцето гориш. А когато странник сред полето стигнеш –…

Бряг за двама

изп. Васил Петров Когато бавно над морето нощта се спусне с лунен мрак и птица литне отдалеко да търси брод към роден бряг; когато бриз от изток тръгне и стигне…

Към отвъдното…

Море, притихнало във мрака, и лодка в лунна тишина. Далечен път я нея чака със уморените весла. Прощален взор, въздишка тиха угаснаха във вечерта. Вълните спомени отмиха. Остана тъжен сам…