Сълза в очите ти съм аз,
въздишка тиха с всеки спомен
и полъх над смълчаното море;
Зорница във угаснало небе;
усмивка лунна в нощен мраз;
самотен глас, във теб стаен…

А ти си моята съдба,
обречена във моето сърце,
разпъната във моята душа,
тих стих, на тебе посветен…

За мен си бряг – и близък, и далечен
сред бурята от ледени вълни,
към който птиците летят сами
със залеза на всяка тъжна вечер,
подгонени от ветри зли,
и аз със тях към теб летя, обречен…

Пр.: Самотен бряг в морето от мечти,
самотен бряг, високо над вълните.
И този бряг във бурята си ти,
и с този бряг за мен изгряват дните.

Сега ела, неземна, с моя спомен,
за да изгрееш пак в очите ми,
да сбъднеш в себе си мечтите ни
и двамата със теб да изгорим
във огъня на гаснещия залез,
от тъжен мрак на вечерта сломен.

а1