Ангел Симеонов

Тъга тъгувах, скърби скърбих, младини си млад погубих. Злоба срещах… и прощавах, обич, чувства разпилявах. Без вина виновен бях и от мъка песни пях… – за любов и за разлъка.…

Когато ти се спреш за миг пред заключена врата на празна стая, а в гърдите ти сподавен вик заглъхне тих на времето в безкрая; и слънцето по дългия си път…

Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред северните ледове, живяла Снежната царица. Не трепвало студеното сърце, в…

Сълза в очите ти съм аз, въздишка тиха с всеки спомен и полъх над смълчаното море; Зорница във угаснало небе; усмивка лунна в нощен мраз; самотен глас, във теб стаен……

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив. И бурята в стихия гони препускащите урагани; танцуват вихри, милиони, със облаци от…

Снежнобяла пелена покри полето опустяло. А утро бяло засия в небесносиньо огледало. С прегръдка ледена скова студът реката онемяла. Не трепва звук и тишина белее над земята цяла.

С разкъсана риза от вятъра мечтите отлитат в недавното. И само копче, останало някъде, закопчано горе в яката, пази гола душата ми премръзнала, свита в студа. Но зимата идва неканена.…

Какъв живот съдбата му избра – да гледа на света с очи различни, и с цвят, и с музика, и с образи пластични да сътвори неземни чудеса! Божествен дар или…

Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама, стена от дъжд около тях. Трамваи и таксита няма, а…

Сред бурите на Черното море самотен остров във вълните – дете на гневни богове, где пир си дават ветровете, а времето е спряло в дните на дълга зима с каменно…