Повей ти, ветре бързоноги
из сребърния небосвод
сред облаците лекокрили –
ти сам да не пребродиш брод,
а те със теб да бродят бели…

Запей, щурче, в тъга запей
скрито нейде сред тревите,
та твойта песен да светлей
дълбоко вътре във душите…

…………………
Налей ми вино ти, налей,
до дъно аз да го изпия –
то мъката да разпилей,
преди в сърцето да изстине…

*temp*