Ангел Симеонов

Прашната улица бавно заспива под хиляди стъпки вече отминали. А колко съдби с тях си отиват – някои се срещнали, други разминали? И в скучната вечер те се прибират след…

Над Странджа залезът се крие с последни слънчеви лъчи. И лодките събират мрежи сред притихнали вълни. А в мрака рибните пасажи сребреят в лунна светлина и губят се зад Агалѝна…

Маса, две чаши и жена. Зад нея хоризонтът гасне. Отлита птица – две крила, със погледа на две очи прекрасни… И пак море и тишина – вълните са притихнали във…

Мечтая в твоята прегръдка, море, солена да заспя, да изживея всяка твоя тръпка… преди със теб да се простя! За мен си цялата Вселена и моето небе, и раят! За…

Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти не спиш, красиво цвете, тъгуваш свойта самота, прегърнати с луната двете…

Скалата е високо над морето, погледът достига надалече – където във безбрежна вечер вълните срещат се с небето. Там е хоризонтът, не и на мечтите – мечтите нямат хоризонт. И…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън, спомнете си за мен и моите мечти, и горестите в…

Усмихната утрин над залив вълшебен повдига завеса от тънка мъгла. И изгревът ален, зад облак надвесен, изпраща към морската шир светлина. Събудени птици без път, без посока, политат над златни…

Дърветата отпускат клони. Тъма над покривите броди. Градът пулсира милионен и свети с хиляди неони. А във искрящите витрини се оглежда суетата и от скъпи лимузини горди слизат господата. Зад…

Аз някой ден ще си отида – болен или здрав, не знам… Бих искал и тогава да съм влюбен. Бих искал да не бъда сам. И в залеза, на гроба…