През ада на раздялата преминах,
във който чувствата в тъга умират,
във който прати ме съдба нерада
душа самотна скърби да раздират,
да вехне като цвете без вода,
злочеста да пресъхне цяла…
Но ти, сърце, не спирай, бий като
камбана
до сетния ми дъх, до сетния
ми ден!
И ти, любов, не си отивай,
друга нямам
в живота си от теб изпепелен!
