Бряг – и близък, и далечен…
Сълза в очите ти съм аз, въздишка тиха с всеки спомен и полъх над смълчаното море; Зорница във угаснало небе; усмивка лунна в нощен мраз; самотен глас, във теб стаен……
Сълза в очите ти съм аз, въздишка тиха с всеки спомен и полъх над смълчаното море; Зорница във угаснало небе; усмивка лунна в нощен мраз; самотен глас, във теб стаен……
Дъждовно утро се пробуди. Разсъмна из площади пусти. Пропяха сребърни капчуци, луди, сред тишината златоусти… На спирката са само двама, стена от дъжд около тях. Трамваи и таксита няма, а…
Преминах пътища незнайни, полета, стръмни планини и срещах хора най-случайни в годините на мойте младини. Живях живот като на кино – мъже, жени, приятелства, раздели и спомени, удавени във вино,…
След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш Любовта; влез в кръчмата със каменни дувари, под сянката на…
Целувай ме във вѐчерния здрач, разпуснал сенчести коси, когато над смълчаните води задъхан закъснял орач – самотен бриз морето набразди… За да посее сребърни лъчи във лоното на лунната пътека…
Какво не бих ти дал, за да останеш? – Дори очите, със които те видях; дори сърцето, със което те обикнах; дори живота, който разпилях! Какво не бих ти дал…
Пред празните чаши, до дъно изпити, сред пушек и облаци дим, на дървени маси, във тъмното скрити, пият моряците джин. През океани и бурни морета всеки от тях е преплувал…
Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див в дълбините бездънни,…