Тъга тъгувах,
скърби скърбих,
младини си млад погубих.
Злоба срещах… и прощавах,
обич, чувства разпилявах.
Без вина виновен бях
и от мъка песни пях… –
за любов и за разлъка.
Тъй живях и аз… и вие.
Тъй живяхме всички ние,
поколения наред –
роби, пленници безчет
на завистта и суетата.
А не виждахме бедата –
че превръщаме се в сноби,
че тъма в душите броди
и живеем на браздата
между истината и лъжата
със ограбени съдби.
В Бог не вярваме дори.
А Той къде е? В небесата,
или тук е, на земята…?
Бог е в детските очи,
във душите и в сърцата,
и във сълзите дори.
Той е птицата, която,
литнала към синевата,
чезне в утринни зори…
Той е слънцето и светлината,
любовта и свободата,
разумът и нашите мечти…
Той е истината свята … –
Вярата във Бог ще ни спаси!
