изп. Васил Петров
Когато бавно над морето
нощта се спусне с лунен мрак
и птица литне отдалеко
да търси брод към роден бряг;
когато бриз от изток тръгне
и стигне тук във късен час;
звезда самотна плахо пламне
и гасне с вятъра над нас,
когато лунната пътека
огрее морски ширини
и стигне с поглед надалеко
до необятни висини;
и край скалите, замечтани,
във валс прегърнати вълни,
от танца вечен обладани,
потънат в мрачни дълбини,
Пр.: ще разбереш, че тук сме двама
и морето е пред нас,
и в нищо друго смисъл няма –
останали сме ти и аз!
