Целувай ме във вѐчерния здрач,
разпуснал сенчести коси,
когато над смълчаните води
задъхан закъснял орач –
самотен бриз морето набразди…
За да посее сребърни лъчи
във лоното на лунната пътека
и с изгрева да отлети.
Прегръщай ме във вѐчерния здрач
под сянката на тъжната смокиня,
тъй скръбно спуснала над нас
в молитва клони – монахиня.
Целувай ме във вѐчерния хлад
да разтопиш леда в сърцето ми!
Обичах всичко в теб, бях млад,
и не успях без теб да остарея…
