Изп. Маргарита Хранова
Една скала – самотна сред морето,
събудена във утринна мъгла,
стои далече от брега сама,
снага опряла във небето.
И чака лъч от синевата
да я целуне в утринта
и уморени от полет крила
да я прегърнат в тишината.
Тя чака взор да я открие
и две протегнати с копнеж ръце,
едно сърце по-бързо да забие
с мечтите смели на момче.
И с изгрева една вълна,
изгубена сред ветровете,
да срещне тъжната скала
и в пяна да потънат двете…
сами далече от брега.
