Животът бавно отминава,
отплава – лодка от брега.
И само спомени назад остават,
напред – дълбока самота.
А край брега водите са лазурни,
навътре – мрачни стават те.
В неспирен бяг вълни прииждат бурни,
накрая – въздух и небе.
И в лодката се качват хора,
слизат, други са наред…
А ти се взираш в хоризонта без умора
и продължаваш сам напред…