Защо се влюбих в теб? – Не зная.
Не мога да си обясня.
Ти ме научи да мечтая,
накара ме да полетя.
И в мечтите си политнах
далеч от хорската мълва.
Простори слънчеви обикнах.
Като Икар се реех над света.
Летях над планини от злоба
и над море от суета –
високо горе в небосвода,
свободен, с птичите ята.
Но облаци от завист черна
покриха слънцето с тъма
и не успях да го достигна –
с разтопени восъчни крила…
