Море, притихнало във мрака,
и лодка в лунна тишина.
Далечен път я нея чака
със уморените весла.
Прощален взор, въздишка тиха
угаснаха във вечерта.
Вълните спомени отмиха.
Остана тъжен сам брега…
И по сребърна пътека
Луната скръбна ни зове –
отплаваме полека-лека
към непознати брегове…
