Ангел Симеонов

Събудих се без теб…, отдавна станах. Нощта бе много, много тъмна – като расото на стар монах… Но утрото изгря и вече съмна – какво се случи, не разбрах: Ти…

Като река отминаха годините и ден след ден потънаха във времето: редуваха се зими и лета; наесен птичите ята – с пристигащите щъркели напролет… Със сребърни бразди в морето луната…

Отиде си… и заваля. Дъждът събуди тишината сива над морето сиво. А беше ясна и добра нощта, която си отиде – със ясни приказни звезди, родени сякаш във мечтите. Отиде…

Над хълмове разплакано небе в дъждовни капки мъката си лее. Обрулено от бурни ветрове във облаци оловни се люлее. И колесници с огнени коне, подгонени във бясна надпревара – светкавици…

Аз седнах да напиша днес поема за хората от следващия век, но не намерих подходяща тема за моя правнук – бъдния човек. Дали ще бъде влюбен във живота, във изгрева…

изп. Васил Петров На този свят се раждаме сами. Обичаме и страдаме, мечтаем, понякога от скръб ридаем… А Жените никога не знаят горчиви ли са мъжките сълзи. И болка във…

В безсънната нощ прозорците бавно заспиват и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо. Но в мисли безкрайни пристан при нас не намира и в тягостни спомени той без следа…

изп. Васил Петров Къде отиде, моя обич бяла, родена в люлякови нощи? Бе млада, младост невидяла… Отиде си, но аз те чакам още да се завърнеш в дните ми самотни…

изп. Васил Петров Видях те в своите мечти – образ мил, въздишка, отекваше в душата ми с камбанен звън. А пролетта белееше навън в усмивката на цъфналите вишни и разбудени…

Родихме се през миналия век. Животът ни премина във лъжа: човекът – брат за другия човек и класов враг на всички по света? Мечтаехме за демокрация, свободно слово, и младостта…