Ангел Симеонов

Слънце. Пролет се усмихна. Зацъфтяха равнините. Южен вятър тих притихна, морен, в снежните потоци, та запяха в долините… А завърнали се птици, уморени в дълъг полет, полетяха в висините над…

Вървяхме дълго с теб през планини и долини, полета. Преминахме през дъжд и пек. В началото бе тъничка пътека, а после… стана път – ту стръмен, ту изправен, лек, ту…

изп. Орлин Горанов Обичах те много, и ти ме обичаше. Денят беше ясен, вятърът – тих. Зад облак навъсен слънце надничаше, но думите свършиха, заключени в стих… Затворих вратата –…

Когато ти се спреш за миг пред заключена врата на празна стая, а в гърдите ти сподавен вик заглъхне тих на времето в безкрая; и слънцето по дългия си път…

Да бъдеш сам на този свят – скован във свойта безнадеждност и с леден дъх на безразличие обвят да гаснеш като свещ без капка нежност… Да срещнеш хиляди съдби в…

Полето побеля. Навън е зима. И като в приказка една, студът рисува ледена картина със бяло-каменна нега. Жена, притихнала камина. Жарта едва-едва гори, а на потънала във мрак стена мъничко…

Леден вятър, а небето – сиво. Студ, премръзнали поля. Оловни облаци, мъртвило, самотни стъпки във снега. Не трепва звук, ни глас на птица. Немее зимна тишина и в крайречната редица…

Бъди трева да скриеш моите стъпки, преминали по пустите пътеки през дебри диви, недостъпни, на горести горчиви и нелеки. Бъди река и отнеси тъгата, там, на края на света –…

на приятеля ми Вежди, 2016 Умирам всеки ден… и всеки ден се раждам. Вървя из улиците опустели със вятъра, вървя и му разказвам спомените избелели, останали далеч зад мен. И…

На изток изгрев аленее, сребреят бягащи вълни. И вятър с топли вихри вее, достига тучни равнини. Събудени във утро, рано, белеят снежни върхове. В поля, напролет изорани, златеят житни класове.…