Вървяхме дълго с теб
през планини и долини, полета.
Преминахме през дъжд и пек.
В началото бе тъничка пътека,
а после… стана път –
ту стръмен, ту изправен, лек,
ту тичаше, ту крачеше полека.
Достигаше и върхове…
Вървеше в зими и лета,
понякога по тънък лед,
понякога във самота… –
безкраен път, един човек –
живот във болка и тъга.
