Ангел Симеонов

изп. Силвия Кацарова и Орлин Горанов Събудих се след чуден сън. Звездите бавно гаснеха в прозореца и птица нежно пееше навън, листата на дърветата пригласяха. И утро се пробуди в…

Поетите умират в бой във битката със самотата – не от куршум и в боен строй, а с перодръжка във ръката. Животът им е болка и печал. Изстрадан стих е…

Щурците никога не спят – от пролетта до късна есен. Напѐви жални те редят във ритъма на тъжна песен. Запяват в морна ранина, зората щом очи отвори. До късно пеят…

Заспа морето в синя тишина. Рибарска лодка мрежите събира. А времето е спряло във нощта, която под едно крило прибира и хора, и съдби, мечти, родени под звездите. И само…

Във сянката на времето да съхнеш и твоят лик – печално цвете, под лъчите палещи на слънцето да повехне, тихо да посърне и без да разбереш, да остарееш… А да…

Отпивам сам последната глътка от празната чаша на своя живот, седнал случайно в крайпътната кръчма – филмова сцена в познат епизод. Свещта във ъгъла бавно догаря. Сенки се мяркат в…

изп. Панайот Панайотов Малка стая, четири стени, мъничко кандилце на едната. Пламък вечен там гори – спомен жив във тишината. Едно момче, почти дете, пораснало във дядовата къща – днес…

изп. дует „Ритон“ Прозорците в тихата вечер заспиват, но твоят е буден, примигва едва. Гласът на трамвая сънен затихва – безследен потъва дълбоко в нощта. Очакване тръпне – любов и…

За да те срещна някой ден, пребродих цялата Вселена. Живях и страдах, но обичах тоз образ в сънища роден, самотен, във душа ранена, като тих прощален стих… Но да обичам…

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях със влак нощес. Бе тъжен мрак, лампите не светеха. На уличката кална бе сама.…