Да бъдеш сам на този свят –
скован във свойта безнадеждност
и с леден дъх на безразличие обвят
да гаснеш като свещ без капка нежност…
Да срещнеш хиляди съдби
в съдбата си по път пустинен,
а да останеш непознат за себе си,
за другите – дори наивен…
И пред олтара на разпъната душа
да изповядаш чувства и копнежи.
Да я оставиш гола след това,
премръзнала, в нощта да свети…
Пак напред да продължиш,
да извървиш ти пътя си обиден
и в самотата си, преди да изгориш,
да срещнеш любовта във ден последен…
