На изток изгрев аленее,
сребреят бягащи вълни.
И вятър с топли вихри вее,
достига тучни равнини.

Събудени във утро, рано,
белеят снежни върхове.
В поля, напролет изорани,
златеят житни класове.

А вечер залез над Балкана
събира слънчеви лъчи…
Родино, ти във мен остана –
мираж във днешните ми дни.

_MG_3396