Бъди трева да скриеш моите стъпки,
преминали по пустите пътеки
през дебри диви, недостъпни,
на горести горчиви и нелеки.
Бъди река и отнеси тъгата,
там, на края на света –
там да прати я съдбата
в дълбока вечна самота.
Бъди звезда, за да те срещам
в прегръдката на здрач вечерен,
сред другите звезди горещи –
най-ярката на небосвода черен.
Бъди икона, пред която
след дълъг път да спирам уморен,
която пази любовта ни свята
завинаги, до сетния ми ден!
Бъди жена, бъди до мен!
