Като река отминаха годините
и ден след ден потънаха във времето:
редуваха се зими и лета;
наесен птичите ята –
с пристигащите щъркели напролет…
Със сребърни бразди в морето
луната бродеше в безспирен полет
из стръмните пътеки на нощта,
а сутрин слънце озаряваше небето
и палеше пожари в висините.
Така си тръгна младостта…
Но аз не искам да си тръгна с нея!
Аз още срещам утрото с усмивка
и влюбен пак се вглеждам във звездите.
В гърдите си аз нося любовта –
красива, бяла и добра –
за нея искам още да живея!

ИСКАМ ОЩЕ ДА ЖИВЕЯ