изп. Васил Петров
Къде отиде, моя обич бяла,
родена в люлякови нощи?
Бе млада, младост невидяла…
Отиде си, но аз те чакам още
да се завърнеш в дните ми самотни
и в сънищата опустели,
и мойте мисли черни и сиротни
със тебе пак да станат бели!
…………..
Изгубих те, любов, прости ми!
Не знам дали достоен бях за теб…
В сърцето си ще нося твойто име!
За мен богиня бе, аз просто бях човек,
Диана!
