Отиде си… и заваля.
Дъждът събуди тишината
сива над морето сиво.
А беше ясна и добра
нощта, която си отиде –
със ясни приказни звезди,
родени сякаш във мечтите.
Отиде си… и самота.
И бледолунна синева
потъна с гаснещи лъчи
сред смълчаните води.
И звездите избеляха
с изплакани в дъжда очи…
Пр.: Остана утрото мъгливо
и тази сива тишина,
толкоз скръбна и сънлива,
притихнала в прибоя на брега.
