Ангел Симеонов

Да бъдеш сам на този свят – скован във свойта безнадеждност и с леден дъх на безразличие обвят да гаснеш като свещ без капка нежност… Да срещнеш хиляди съдби в…

Думи, отронени в нощ сребролунна, прошепнати тихо в мрака стаен, и улици тихи, и стъпки безшумни, спомен далечен оставили в мен… Повтарям си тихо моята приказка – за моето детство,…

/Ода за любовта/ Потърсих те, не те открих… Намерих аз отворена врата. Излязла си оттук съвсем сама със есенните стъпки на нощта. Остави само този стих: „Обичах те, обичам те…

на Светлин – сбогом, приятелю! Слънцето потъна в здрача над смълчаните гори, които с листопада плачат с листи – есенни сълзи. Тук нищо думите не значат – немее мрачна тишина…

Когато думи не достигат, поетът птица е без глас – лети под слънчева дъга, но със пречупени крила пада като житен клас, отсечен… Но думите – разсипани зърна, все ще…

Бизнесменът Ангел Симеонов посрещна бившия премиер Симеон Сакскобургготски в столичния хотел „Анел“ и проведе с него дълъг разговор Г-н Симеонов, който е изтъкнат общественик, поет и ценител на изкуството, е…

Със скъп часовник, с пура в устата – това е депутатът, днешният герой. И само сделки се въртят в главата и в милиони мисли той. Мечтае си за няколко мандата,…

изп. Орлин Горанов Аз сам прекрачих дървения праг на опустялата ми, стара къща – един изгубен вече свят, във който тъжен се завръщам. А някога аз тук живях – излизах…

Потърсих твоите очи във здрача на помръкнал залез. Сред клоните трептеше бриз и с омагьосани клавиши притихваше в балада – лист по лист… В захлас пригласяха щурци… Потърсих твоите ръце…

Аз стискам зъби и мълча. А ми иде да крещя, и като вълк да вия – самотен сред премръзнали поля, и като факел да горя, изгубен в нощната тъма… Хора,…