изп. Васил Петров
Видях те в своите мечти –
образ мил, въздишка,
отекваше в душата ми
с камбанен звън.
А пролетта белееше навън
в усмивката на цъфналите вишни
и разбудени капчуци
пееха като насън…
Ръка протегнах, за да те докосна –
превърна се във утринна роса
и миг преди да те целуна,
си тръгна с бледата луна.
Останах сам…
със песента на влюбените птици.
Замряха тъжните капчуци,
а пролетта потъна във тъга.
