Ако някой ден
очите се затворят
в бездушен, непробуден сън
и Слънцето завинаги заспи,
и мрак се спусне чер навън,
спомнете си за мен
и моите мечти,
и горестите в рими преродени –
пък нека хората мълвят лъжи
и нека злобата говори:
Такъв съм бил,
или това съм сторил,
живота си съм бил опропастил
и колко рани съм отворил,
сърца аз колко съм разбил;
Дали обичал съм,
дали болял съм
за своите и чуждите беди
и колко чувства разпилял съм –
добро ли, зло ли сътворил…?
А моите страстни истини човешки –
забравихте ги може би?
Понякога горчиви са и тежки,
от тях понякога боли…
Спомнете си ги, господа и дами,
спомнете си и моите мечти –
аз знам, от този „скръбен“ спомен
красива песен в миг ще се роди.
