Аз някой ден ще си отида –
болен или здрав, не знам…
Бих искал и тогава да съм влюбен.
Бих искал да не бъда сам.
И в залеза, на гроба ми самотен,
една жена самотна да приседне.
Наред със белите цветя за помен,
червена роза да положи сетне.
И през сълзѝ да се усмихне:
„Обичах те и те обичам още!“
