Един прозорец още свети,
а вече тръгва си нощта.
Отлита със крилете леки
на прилепите в утринта.
Но ти не спиш, красиво цвете,
тъгуваш свойта самота,
прегърнати с луната двете
във бледосиня тишина.
Несрещнала любов, ни ласка,
ни поглед мил на слънчев лъч,
във утринния здрач ти гаснеш
далеч от шум и весел глъч…
В прозореца едно момиче,
в ухание на цвят любим,
възпя те във романс лиричен,
кралице нощна – бял жасмин.
