Маса, две чаши и жена.
Зад нея хоризонтът гасне.
Отлита птица – две крила,
със погледа на две очи прекрасни…
И пак море и тишина –
вълните са притихнали във мрака.
Ах, колко хубава е тя –
девойката от Лунната соната!
Маса, две чаши и жена.
Зад нея хоризонтът гасне.
Отлита птица – две крила,
със погледа на две очи прекрасни…
И пак море и тишина –
вълните са притихнали във мрака.
Ах, колко хубава е тя –
девойката от Лунната соната!