Дърветата отпускат клони.
Тъма над покривите броди.
Градът пулсира милионен
и свети с хиляди неони.
А във искрящите витрини
се оглежда суетата
и от скъпи лимузини
горди слизат господата.
Зад ъгъла нощта се крие,
безмилостни ръце протяга.
В прегръдката ѝ куче вие
и зъзне уличен бродяга.
Звездите бдят, градът заспива.
Трамвай потъва в тишината.
Остават тук, не си отиват –
охолството и нищетата.
