Скалата е високо над морето,
погледът достига надалече –
където във безбрежна вечер
вълните срещат се с небето.
Там е хоризонтът, не и на мечтите –
мечтите нямат хоризонт.
И те не си отиват с дните
на лятото в поредния сезон.
Не свършват и с последната въздишка,
ни с погледа, отправен от скалата.
Не свършват с края на нощта…
Мечтите са във вечността.
