изп. дует „Ритон“
Прозорците в тихата вечер заспиват,
но твоят е буден, примигва едва.
Гласът на трамвая сънен затихва –
безследен потъва дълбоко в нощта.
Очакване тръпне – любов и надежда.
В прозореца скрита е блян-светлина.
Клавишите в тъжна соната подреждат
разплакани ритми в пустинна тъга.
Последен акорд и пианото спира.
Изгрява в очите ни късна луна.
„Видях те, видях те! Нима не разбираш? –
Превърна ме в своя робиня-съдба.“
Пр.: „Аз чаках те дълго, с пианото плаках.
Изплака душата ми стон подир стон.
Но в късната вечер все пак те дочаках
и щастие пихме от златен ритон…“
