Щурците никога не спят –
от пролетта до късна есен.
Напѐви жални те редят
във ритъма на тъжна песен.
Запяват в морна ранина,
зората щом очи отвори.
До късно пеят през нощта,
дорде роса сълзи отрони.
Сред златокосите жита
пробуждат сутрин тишината.
Жетвари няма, но сега
щурци огласят днес полята…
Пр.: И всеки звук, и всеки тон
отекват в моята душа…
Ще чувам аз, дори на сън,
на щурците песента.
