изп. Силвия Кацарова и Орлин Горанов
Събудих се след чуден сън.
Звездите бавно гаснеха в прозореца
и птица нежно пееше навън,
листата на дърветата пригласяха.
И утро се пробуди в мрака
с усмивката на твойте очи.
Сънувал съм те – теб съм чакал –
притихнал спомен в две сълзи…
В душата ми бе тихо като в храм.
С камбанен звън сърцето тихо биеше.
Аз ли съм, или не съм? – Не знам.
В съня отминал тайната се криеше:
сънувах бяла лунна светлина.
Чух стъпките на влюбено момиче
и във съня си срещнах любовта,
и в този миг разбрах, че те обичам!
