Аз срещнах те съвсем случайно –
залутан, търсех някакъв адрес
във някакво градче незнайно.
Пристигнал бях със влак нощес.
Бе тъжен мрак, лампите не светеха.
На уличката кална бе сама.
И сякаш търсеха очите ти утеха,
изпълнени със болка и тъга.
Спрях, ръка протегнах.
В погледа проблесна светлина
и със загадъчна усмивка лека
подаде своята ръка:
Пр.: „Здравей, аз дълго чаках те!“ –
прегърна ме и тръгнахме в нощта…
И тъмните прозорци бавно светнаха –
съвсем случайно срещнах Любовта.
изп. Васил Петров
