Отпивам сам последната глътка
от празната чаша на своя живот,
седнал случайно в крайпътната кръчма –
филмова сцена в познат епизод.

Свещта във ъгъла бавно догаря.
Сенки се мяркат в мрака край мен.
На съседната маса пияни говорят,
а барман зад бара стои отегчен…

И вече ще плащам последната сметка
на дълги години живот извървян,
но Тя появи се… нещо просветна –
погледнах я смаян, запленен, обладан.

И чашата пак се напълни догоре,
започнах да пия от щастие аз.
Не чувах пияните какво си говорят.
Очи не откъсвах от нея в захлас…

_MG_1132