Ангел Симеонов

Самотен, вятърът в гората заспива сред безшумни клони, че есен мина хвърковата и лист по лист ги тя отрони. Замлъкнаха и пойни птици. Прогони ги оттук сланата. Край тополите, в…

Изкачвам се. Достигнах билото – там гдето слънцето очи затваря вечер в теменужения здрач и в полумрака му запалените свещи – звезди във полъха на вятъра трептят. В косите ми…

He тъгувай, когато във късното лято, звездите заспиват в приказна нощ, когато, отронил листа от цветята, вятърът южен ухае… И като пътник далечен, неканен, сред клоните спира незнаен, и гасне…

Жадувам твоите ръце, тъй както слънцето реката – с води кристални да тече, да тича морна в равнината. Докосвам твоите коси, тъй както слънцето житата – със огън жив да…

Бриз гали морските вълни. На запад залез аленее. Платно на лодка се белее и чезне в сребърни води. След нея гларус в тишината отлита с крясък от брега – следа…

изп. Васил Петров Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзѝ небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия във черно-бяло, притихнала в разплакани клавиши –…

Ятата литнаха на юг – облак бял във синевата. Останахме със тебе тук – в созополската тиха вечер със залеза над планината… И лятото на юг отлитна… Запя морето тъжна…

Не тръгвай, остани, навън е есен! Дъждът студен се стича по прозорците. А листопадът толкова е тъжен… Така ми липсва песента на птиците! Не тръгвай, остани в сърцето ми –…

Заспало утро тихо се пробужда. Градът е тъмен… още спи. Вали, а небосклонът теменужен във сребърни сълзѝ блести. И улиците тихи се събуждат – в прозорците изгряват светлини. Дъждът прикапва,…

Към залеза очите приковани. На палубата – тишина. И само шепот на вълните притихва в корабни витла. Отронен вик – посреща ни брега. Пристанището тихо ни очаква. Примигват замечтани светлините…