Ятата литнаха на юг –
облак бял във синевата.
Останахме със тебе тук –
в созополската тиха вечер
със залеза над планината…
И лятото на юг отлитна…
Запя морето тъжна песен,
а вятърът южняк притихна
във стъпките на нежна есен,
със шепота на листопада.
Изпратихме ятата снежни
на дълъг път, но и с надежда
да се завърнат с пролетта,
и с бели пролетни одежди…
