He тъгувай, когато
във късното лято,
звездите заспиват
в приказна нощ,
когато, отронил листа
от цветята,
вятърът южен ухае…
И като пътник далечен, неканен,
сред клоните спира незнаен,
и гасне със порив последен
в скалистия бряг на прибоя.
А сенките лунни се сливат в покоя
среднощен, на тъжни смокини…
Не рисувай в мечтите си
замъци чудни,
построени от пясъчни кули,
че вълните отнасят ги
вечер, безследни,
и потъват в морето бездънно…
Не пътувай по пътища прашни
от спомени
във годините дълги след теб,
че на забрава те са обречени,
а пътят е само напред…

НЕ ТЪГУВАЙ-стр.100