Бриз гали морските вълни.
На запад залез аленее.
Платно на лодка се белее
и чезне в сребърни води.
След нея гларус в тишината
отлита с крясък от брега –
следа самотна, белокрила
потъва в морна синева.
И ти жадуваш свободата…
и изгрева, и светлината…
Очите ти са тъжно-сини,
в море от спомени вглъбени
и в хоризонта запленени,
тъгуват морски ширини…
Там, где буря огън пали
с вик далечен – буйна клада,
а в морето с гръм удари
и ломи скалите без пощада…
Там, където ветровете,
вълни подгонили свирепо,
се спускат бесни, мрак… и ето –
в порой се сипят дъждовете…
Там, в таз буря свята –
между небето и земята,
в мрак се ражда светлината
и се възраждат световете…
Там, зад хоризонта вечен
и във утрото обречен,
там, навътре във морето,
свети изгревът далечен…
