Жадувам твоите ръце,
тъй както слънцето реката –
с води кристални да тече,
да тича морна в равнината.
Докосвам твоите коси,
тъй както слънцето житата –
със огън жив да ги гори
и златен пламък сред полята.
Целувам твоите очи,
тъй както слънцето цветята –
та всяко цвете да цъфти
с усмивка скрита сред листата.
Пр.: Гледам твоето лице,
тъй както слънцето луната –
звезди в разсъмнало небе
на бяло утро във Зората.
