Не тръгвай, остани, навън е есен!
Дъждът студен се стича по прозорците.
А листопадът толкова е тъжен…
Така ми липсва песента на птиците!
Не тръгвай, остани в сърцето ми –
със болка и със радост незабравени,
с докосването нежно на ръцете ти,
със чувствата, от двама ни изстрадани!
Не тръгвай, потърси мечтите ни
в пустинята на времето изгубени!
Във спомените тъжни, неотлитнали,
спомни си колко бяхме влюбени!
Не тръгвай, погледни очите ми
и в блясъка на две сълзѝ отронени
ще видиш пламъка в душата ми
и този пламък ще те топли винаги!
Не тръгвай, остани!
