Ангел Симеонов

Какво не бих ти дал, за да останеш? – Дори очите, със които те видях; дори сърцето, със което те обикнах; дори живота, който разпилях! Какво не бих ти дал…

Утрин бяла с цъфнала морава, окъпана в сълзѝ – разплакана роса. И птица във смълчаната дъбрава, самотна сред самотни дървеса. А слънцето над нас е тъжно-бяло, изгубено сред облаците черни.…

Спомени, минали спомени – скитници тъжни във времето, тихи въздишки, отронени в сълзи дъждовни по лятото: за момичето в залеза влюбено и звездните трепетни нощи; за тихия бриз над морето…

Машинен бяг в безкраен коловоз. Върви локомотива в пек и мраз… А спирките са през година, на всяка следваща прикачва се вагон – един, два, три… във дълъг впряг. И…

Пред празните чаши, до дъно изпити, сред пушек и облаци дим, на дървени маси, във тъмното скрити, пият моряците джин. През океани и бурни морета всеки от тях е преплувал…

Ледено сърце самотно се топи. Топи се бавно като свещ, и плаче с ледени сълзи, затворено в любовна пещ.

Притихнал мрак сред каменни стени. Във жилите ми болка няма стене. Озъбен, вятърът отвън свисти – последната ми вяра да отнеме. А вярвах аз във чудеса и в изгрева над…

Спомен броди във нощта, миналото ми на кръст разпъва и през мрачна пустота в годините назад пътува: „Живот, на карти проигран, остарял във битки тежки. Останах сам и неразбран, без…

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив. И бурята в стихия гони препускащите урагани; танцуват вихри, милиони, със облаци от…

Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк, подгонил вълните в морето навъсено? И тътенът див в дълбините бездънни,…