Спомен броди във нощта,
миналото ми на кръст разпъва
и през мрачна пустота
в годините назад пътува:
„Живот, на карти проигран,
остарял във битки тежки.
Останах сам и неразбран,
без вяра в пориви младежки.“
Спри, ти, скитнико незнаен!
Не се завръщай никога в съня ми!
Върни се в своя дом потаен,
кошмарите със теб вземи си!
Аз нямам нужда днес от идоли,
нито пък от сенки в мислите –
да скитат във нощта изстинали,
прокудени от светлината на звездите!
Ще живея в бъдещето вече,
без спомени – самотни скитници,
и ще посрещна изгрева далечен
с усмивката на твоите зеници…
