Притихнал мрак сред каменни стени.
Във жилите ми болка няма стене.
Озъбен, вятърът отвън свисти –
последната ми вяра да отнеме.
А вярвах аз във чудеса
и в изгрева над хоризонта вечен…
Аз исках само две неща:
да бъдеш с мен, а аз във теб – обречен!
