Машинен бяг
в безкраен коловоз.
Върви локомотива
в пек и мраз…
А спирките са през година,
на всяка следваща прикачва се вагон –
един, два, три…
във дълъг впряг.
И времето лети…
Върви локомотива
в неравен коловоз.
Минава през поля и планини,
задъхва се, но продължава
по наречената ос –
сезон подир сезон…
Не спира своя бяг.
Върви локомотива,
но скоростта му намалява
всяка следваща година,
със всеки нов вагон…
А времето назад остава.
Напред е тъмен хоризонт
с последна гара
и вместо свирка… –
тих прощален стон.

ПОСЛЕДНА ГАРА-1-132 стр.