Утрин бяла с цъфнала морава,
окъпана в сълзѝ – разплакана роса.
И птица във смълчаната дъбрава,
самотна сред самотни дървеса.
А слънцето над нас е тъжно-бяло,
изгубено сред облаците черни.
В небе, от горест прегоряло,
политат птиците вълшебни:
спомени, мечти, надежди,
възкръснали в простори бели;
лекокрили, в облачни одежди –
очаквани, но бързо отлетели…
Падат мрак и сенки черни –
стрелките в будна нощ са спрели.
И безнадеждна свети любовта ни –
самотно-бяла сред звездите бели…
