Пред празните чаши, до дъно изпити,
сред пушек и облаци дим,
на дървени маси, във тъмното скрити,
пият моряците джин.

През океани и бурни морета
всеки от тях е преплувал
и под звездите на чужди небета
е плакал, мечтал и будувал.

Сега са си вкъщи, в мрачната кръчма,
бленувана в нощи несретни,
а пред очите им – корабни мачти
потъват във спомени сетни…

Часовете минават, но никой не става,
животът им сякаш закотвен е тук.
Те пеят и песента им остава
тихо да гасне без стон и без звук.

ЗАКОТВЕНИ МЕЧТИ-стр.160