Ангел Симеонов

В черна утроба залезът бавно потъва. След него сумрачна пристъпва нощта. И птица самотна припява, будува – скрита в тъмното някъде – тъжна, сама… И тръгват две сенки от различни…

Бриз гали морските вълни. На запад залез аленее. Платно на лодка се белее и чезне в сребърни води. След нея гларус в тишината отлита с крясък от брега – следа…

Стихиен грохот на вълни. Тежи небето с облаци оловни. Събудена от ветри зли, огньове пали бурята чутовни. А две крила потъват в мрака на бездната от огън и вода и…

На 1 ноември, Денят на народните будители, се състоя тържествено представяне на антологията „Поети 2016“ от издателство „Български писател“. На събитието присъства Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели,…

Изп. Орлин Горанов Обичах те много, и ти ме обичаше. Денят беше ясен, вятърът- тих. Зад облак навъсен слънце надничаше, но думите свършиха, заключени в стих… Затворих вратата- залезът гаснеше.…

Аз стискам зъби и мълча. А ми иде да крещя, и като вълк да вия – самотен сред премръзнали поля, и като факел да горя, изгубен в нощната тъма… Хора,…

Изп. Васил Петров Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия във черно-бяло, притихнала в разплакани клавиши –…

Видях тъгата във очите ти и капките от есенния дъжд. Чух стъпките на зимата – от север литнала нашир и длъж с ятата на прелитащите гъски. И всичко стана сякаш…

Отминаха летните дни, опустяха крайбрежните улици. Останахме с тебе сами във тъжните есенни делници. Над морето безкрайно гаснеха бавно звездите и потъваха тъжно-омайни, безмълвно далеч сред вълните. Всичко вече си…

Изп. Панайот Панайотов Малка стая, четири стени, мъничко кандилце на едната. Пламък вечен там гори – спомен жив във тишината. Едно момче, почти дете, пораснало във дядовата къща – днес…